Най-добрите книги на 2017 година

Модератор: glishev

Най-добрите книги на 2017 година

Мнениеот Selena » Януари 1st, 2018, 11:44 am

Ех, колко ми липсва добрият стария форум! Как добре сме общували и обменяли онформацията тук.
Тази година имало много добри попадения. Не все книги излязли тази година, но...
«Стоунер» Джон Уильямс - великолепна книга. Уильямс е страхотен стилист. Но най-много ми харесва основната идея на книгата: един вид анти- "американска мечта".
“Терпеливый снайпер”, Артуро Перес Реверте. Тази книга още не е преведена на български. Още един различен Реверте. Не престава да ме учудва със своята компетентност. Няма тема, коята бы му се опряла. От исторически до най-съвременните.
„Крысолов”, Невил Шют. Много учудващо, но и тази книга не е преведена на български. Удивително добре структурирана книга. В това отношение Шют има общо с Джон Уильямс. Макар че сюжетът и изглежда леко фантастичен, но посланието впечатлява по много спецефичен начин. Това е много специална книга за война.
„На берегу”, Невил Шьют. Една много специална антиутопия, която бих подарявала на всеки един управник, депутат, парламентарист, президент и т.п.
„Морската карта”, „Тангото на старата гвардия”, «Корсары Леванта», «Фалко» Артуро Перес Реверте. Май, съм изчела почти всичко на Реверте. От тези книги "Фалко", може би, е най-зрялата. Книга е за гражданска война в Испания. Един опит да се погледне безпристрастно на едно безумие като гражданска война. Реверте пише динамични, приключенски романи, което не пречи те да бъдат качествени и на сериозни философски теми.
„Художник зыбкого мира" на Казуо Ишигуро е много японска книга. Има известни паралели с "Остатъкът от деня". И двете книги, всъщност, за война, и двете книги са за това, как не е леко човек да избере страна, да се ориентира в контекстна на събитията, когато цялото общество е под хипноза на пропогандата, мейнстрима, "политическата коректност", "патриотически", "демократични" и какви ли не конюктурни идеи.
„Волкодав” Мария Семьонова -едно много симпатично фолклорно фентъзи. Много качествено, според мене. Използван славянски фолклор, много сполучливо. Героите имат плътност и автентичничност, запомнящите се. Няма плоски, подражателни щампи. Добре, че най-после съм открила Мария Семьонова. По-добре е късно... нали?
„Высшая школа библиотекарей” на Милена Завойчинская и „Космобиолухи” на Олга Громико - две поредици (хумористично фентъзи и хумористична фантастика). Интересно е, че авторите са жени (макар че Громико пише в съавторство с Андрей Уланов). Едно е лошо, че са непреведени на български. При положение, че превеждат доста по-некачествена англоезична фантастика/фентъзи в доста по-големи обеми от рускоезична, не е чудно, че и двете поредици не са преведени.
Още една рускоезична писателка, която заслужава внимание - Нарине Абгарян. Вълшебните "Трите ябълки..." (великолепно направена, много топла книга в стила "магически реализъм"). "Манюня" и "Понаехавшая" могат да разсмеят дори много тъжни хора.
„Ручной привод”, Вадим Панов. Още една непреведена качествена фантастика, която четох с удоволствие.
„Лампа Мафусаила или крайняя битва чекистов с масонами”, Виктор Пелевин. Да, мога да кажа, че старият Пелевин от времето на "Generation П" се завръща.
„Записки Ларионова”, Михаил Шишкин. Тази книга също не е преведна. Много добре написан роман в стила на руската проза от ХІХ век. Изключително добре иизпипана като стил и език. Посланието също заслужава. Един вид алтернативен поглед върху руската история. Опит да се отговори на вечните въпроси "Кой е виновен" и "Какво да правим"?
„Лондон” и "Париж" Эдвард Резерфорд. Много интересно конструирани исторически книги, в които се проследяват историии на на отделни семейства през векове като част на история на тези градове. Странно, че книгите още не са преведени. Макар че и двете са внушителни по оБем, те са четат леко заради великолепен език, защото във всяка глава има интрига.
«Чамкория» на Милен Русков. Както винаги при Русков, книгата е гениална. Това е енциклопедия на живота в България през 20-те години на ХІХ век. Чете са на глътки. Това е сериозен разговор на автора с читателя за непреходни неща, които са винаги актуални.
„Речникът на Ламприер” Лоуренс Норфолк. Още една непреведена историческа мистификация. Завладяваща истроия. Много поетична. Заслужава да бъде прочетена.
Човек е книга, която Бог чете само един път. (В. Пелевин)
Враговете на истината не са лъжите, а убежденията. (Ф. Ницше)
Selena
 
Мнения: 1980
Регистриран на: Юни 4th, 2012, 5:52 am

Re: Най-добрите книги на 2017 година

Мнениеот Selena » Юни 25th, 2019, 4:43 pm

Удивително! Форумът е жив. Лошо е, че няма читатели-почитатели, изневерили му, се разбягали по ФБ форуми. А колко хубаво тук беше едно време....
Човек е книга, която Бог чете само един път. (В. Пелевин)
Враговете на истината не са лъжите, а убежденията. (Ф. Ницше)
Selena
 
Мнения: 1980
Регистриран на: Юни 4th, 2012, 5:52 am


Назад към Любими книги

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron